ЕКО МАКС АПИ ЕООД София, ул. Кораб планина 22, тел./факс 868-31-23, 087 8621509 e-mail: ekomakc@abv.bg                                                                      www.ekomakcapi.com
  ПЧЕЛЕН МИКС СЪСТАВЕН ОТ БИОЛОГИЧЕН БИЛКОВ МЕД, ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ, ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ, ПРОПОЛИС И ВОСЪК     ПРИЛОЖЕНИЕ:          Приемането на пчелния микс е допостимо при всички здрави и болни хора, които нямат режим за ограничаване на въглехидратите. Прилага се като лечебно профилактично средство за повишаване имунобиологичната активност на организма при често боледуващи хора със слаби и изтощени организми, при анемични, сърдечно болни, стомашно-чревни, бъбречни, кожни, чернодробни, ендокринни,и нервни заболявания. Лечебното действие на пчелния микс може да се обобщи в следните по-важни направления:   1.     Повишава имунобиологичните защитни сили на организма 2.     Действа антибактериално, антипротозойно и антимикотично (противогъбочно) 3.     Противовъзпалително 4.     Антиалергично 5.     Кръвообразуващо 6.     Отхрачващо 7.     Регенеративно (възстановяващо повредените клетки и тъкани) 8.     Стимулира дейността на сърцето 9.     Болкоуспокояващо 10.                       Невротонично 11.                       Тонизиращо (естествен допинг) 12.                       Слабително                                                                           13.                       Детоксично (противоотровно) 14.                       Противотуморно и противораково 15.                       Забавя стареенето (antiaging)   Смесването на петте пчелни продукта в определено процентно съотношение по определена технология, без топлинна обработка  (при нагряване се разграждат ензимите) води до синергично (ускоряващо) лечебно действие, в следствие на което лечението става неколкократно по-ефективно. Пчелният мед е сладко вещество, което се получава от пчелите чез преработка на нектар дванадесет водородни и шест кислородни атома. и мана. Представлява смес от различни захари, предимно фруктоза и глюкоза, както и други вещества като органични киселини, ензими и твърди частици, попадащи при неговото събиране. Не се приемат за натурален мед продукти, получени от преработката на голямо количество захарен сироп от пчелите или смесването на меда с каквито и да са други хранителни съставки, хранителни добавки и др.Фруктозата и глюкозата съдържат в молекулите си шест въглеродни, Според Наредба за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека: „Наименованието "пчелен мед" се използва за сладък продукт, получен от медоносни пчели(Apis mellifera) от нектара на растенията или от секрети на живите части на растенията, или от секретите на смучещите насекоми по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки до съзряване.“ Видове мед В зависимост от произхода на меда съществуват следните три вида пчелен мед:

• Нектарен пчелен мед — пчелен мед, получен от нектар на растения. Нектарът е воден разтвор на захари и съдържа захароза, глюкоза и фруктоза в различни съотношения, което е пряко свързано с условията на средата. Този мед от своя страна се разделя на монофлорен мед и полифлорен мед.
  • Монофлорният мед се получава от нектара на едно растение. В България по-големи количества (с търговско значение) монофлорен мед се получават от акация, липа, лавандула и слънчоглед. Останалите видове монофлорен мед (кестенов, тютюнов, памуков, рапичен) се получават в много малки количества и не се предлагат в търговската мрежа.
  • Полифлорният мед се получава от едновременно цъфтящи овощни, тревисти, фуражни, етерично-маслени и други медоносни растения.
• Манов мед — мед, получен главно от секретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията. Маната може да е животинска мана или медена роса.
• Смесен пчелен мед — мед, получен при смесването на нектарен и манов пчелен мед.

Химически състав Основните компоненти на меда са:

• въглехидратите (70-80%), представени главно от глюкоза и фруктоза, дизахарида захароза и около 20 други ди- и тризахариди. Общото количество глюкоза и фруктоза варира между 65-75%. Съдържанието на захароза е под 5%, но в някои случаи (акациев, лавандулов и манов мед) достига 8%.
• вода, която съставлява около 15-20% от състава на меда. При водно съдържание над 20% се създават условия за ферментационни процеси.
• органични киселини в малки количества — глюконова, ябълчена, лимонена, оксалова, винена, млечна, малеинова, янтарна, пироглутаминова, бензоена, мравчена.
• минерални вещества — в най-голямо количество са калий, натрий, калций, фосфор, сяра, магнезий.
• белтъчни вещества — 0,1-1,5%.
• аминокиселини, които в меда са около 20 на брой — пролин, лизин, хистидин, аргинин, треонин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, глицин, метеонин, изолейцин, лейцин, тирозин, триптофан, фенилаланин и др.

Физически характеристики Вкус — сладък, а някои видове манов мед имат възгорчив или специфичен привкус. Вкусът се определя от количествата на фруктозата, глюкозата и захарозата, но зависи и от съдържанието на органични киселини. При протичане на ферментационни процеси медът придобива кисел привкус.

• Аромат — зависи от произхода. Определя се от съдържанието на алдехидите, кетоните и алкохолите в меда. Особено подчертан е аромата при липовия, ментовия, тютюневия мед. Ароматните вещества са летливи и при продължително престояване ароматът намалява.
• Цвят — Цветът на меда, в зависимост от произхода му, варира от почти безцветен до тъмнокафяв. Със светъл цвят са акациев, детелиновия и медът от репко.
• Консистенция — Пресният мед е гъста, полутечна и прозрачна маса, която постепенно кристализира до втвърдяване. Някои видове мед кристализират по-бавно от други или изобщо не кристализират (като акациевия мед), а други кристализират още в първите дни след центрофугирането.
• Хигроскопичност —
• Плътност — по относителната плътност (масата на единица обем) на меда може да се определи неговото водно съдържание.
• Енергийност — Медът има средна енергийност от 300 килокалории на 100 g продукт.

Употреба Пчелният мед се използва основно като хранителен продукт. Той е източник на бързо освобождаваща се енергия и лесно усвоими въглехидрати. При ежедневна употреба е доказано, че влияе благоприятно на двигателната активност на стомашно-чревния тракт и върху секрецията на стомаха и червата. Пчелният мед се използва и като лечебно средство. Използва се за основно или помощно средство за лечение на гастрити, както и при променена киселинност на стомаха. Оказва лечебен ефект при заболявания на дихателната система, а също и при възпалителни заболявания на кожата и лигавиците, което се дължи на антибактериалното действие на меда. Използва се и като диетично и лечебно средство при чернодробни заболявания, защото осигурява въглехидрати за синтезирането на гликоген. Медът не е регламентирано лечебно средство, а преди всичко храна с определено диетично и лечебно действие. Пчелният мед се използва и в козметиката под формата на маски и кремове, в които влизат и други съставки. Продуктите действат омекотяващо и почистващо. Не се препоръчва даването на мед на кърмачета и деца до 1 година, защото храносмилателната им система е недоразвита и може да предизвика ботулизъм Медът е противопоказан при хора, които са алергични към него, както и към болни от захарен диабет на инсулиново лечение. При болни от захарен диабет 2. тип може да се дават определени сортове мед, богати на плодова захар и витамини, като слънчогледов, акациев, люцернов, от детелина, гречиха (цитирано от "Лечение с пчелни продукти, апитерапия и основи на пчеларството, София 1999 г., ISBN 954-05-0383-3, д-р Стоймир Младенов, инж. Миленко Радославович, стр. 178). В тези случаи дозата на меда от посочените сортове е до 50 g дневно, разпределен в 4-6 приема, разтворен в сокове, чай.. При здрави хора профилактичната денонощна доза мед е 1-2 g/kg телесно тегло, разпределен в няколко приема. По-високи дози не се препоръчват, тъй като могат да доведат до развитие на захарен диабет. Биологичен пчелен мед Тенденциите за увеличаване на популярността на биологичните храни и продукти засягат и пчелния мед. От началото на 90-те години на XX век датират първите сертифицирани производства на биологичен пчелен мед в световен мащаб. Биологичен пчелен мед и биологични пчелни продукти се получават в сертифицирани биологични пчелини, при спазване на редица строги изисквания в процеса на отглеждане на пчелите и производството, обработката и съхранението на пчелния мед. Биологичният пчелен мед, както и останалите биохрани е обект на сертификация от съответните одобрени на национално ниво организации. Крайната цел при прилагането на принципите на биологичното пчеларство е да се елиминират всички възможни пътища за замърсяване на пчелния мед и пчелните продукти.   ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ    
Пчелен прашец и поленотерапия Цветният прашец се нарича още полен. Думата произлиза от гръцката дума "пале", което означава и цветен и пчелен прашец. Поради тази причина и науката, която се занимава с изучаването на прашеца се нарича палинология, а алергичните заболявания, предизвикани от прашеца на растенията – полинози. Цветният прашец представлява овални образувания с размер от 20 до 40 микрона, които се съдържат в прашецовите торбички на цветните растения. Това са мъжките полови клетки на висшите растения. Пчелният прашец представлява събран от пчелите цветен прашец /полен/. Употребата на пчелен прашец се препоръчва в Библията, Корана, Талмуд, от древните египтяни и китайци. Пчелният прашец е пряк продукт на цветния прашец. Най-голямо количество цветен прашец пчелите събират през месеците април, май и юни, когато той е необходим за отглеждане на личинките. Свежият прашец съдържа 25-30 % вода и лесно подлежи на разваляне, ако не бъде изсушен своевременно.
Пчелният прашец е богат на важните за човешкия организъм незаменими аминокиселини, които многократно превъзхождат аминокиселините, съдържащи се в говеждото месо, яйцата и сиренето. Ако в диетата отсъстват други източници на незаменими аминокиселини, прашецът би могъл да осигури на организма минималната потребност от тях чрез средната доза от 15 гр. дневно. Прашецът притежава висока хранителна стойност - на него не може да съперничи нито един друг естествен продукт. Освен това той има и лечебни свойства, дължащи се на съдържащите се в него в голямо количество ензими, витамини, антибиотични вещества, микроелементи, флавоноиди и др. Пчелният прашец има добре изразен анаболен ефект. Той е източник на голямо количество белтъчини. Прави впечатление, че личинките, които от 4 -ия ден започват да се хранят с прашец, за много кратко време нарастват 1200 - 1500 пъти. Анаболният ефект е резултат не само на високата калоричност на прашеца, но се дължи и на комплекс от ценни биологични вещества, т.нар. "ускорители на растежа". Прашецът има регулиращо въздействие върху стомашно-чревния тракт. Съдържащите се в него ензими (амилаза, каталаза и др.) стимулират стомашната секреция и способстват за нормализирането на перисталтиката на червата. Откритият в прашеца антибиотик има значителна активност спрямо чревната патогенна флора, като същевременно стимулира непатогенната, което е от особено значение при лечението на чревната дисбактериоза. Особено благоприятно се оказва комбинираното приложение на прашеца с прополис.
Благодарение на значителното съдържание на витамини, аминокиселини и др. пчелният прашец действа тонизиращо и общостимулиращо на организма. За да се предпази от плесенясване, прашецът трябва да се съхранява в добре затворени съдове и на сухо място. Лечебната доза за възрастни хора е 30-40 гр. дневно, взети на 3 пъти 1-2 часа преди ядене. За профилактика или поддържащо лечение се приемат по 15-20 гр. дневно. При деца от 6 до 12 години се препоръчва в доза 10-15 гр. дневно, а при деца от 3 до 5 години по 5-10 гр. дневно. Пчелният прашец трябва да се приема редовно. Най-подходящо е провеждането на два тримесечни курса годишно: първият от началото на зимата до началото на пролетта, а вторият от началото на лятото до есента. При приемането прашецът трябва да се сдъвква добре и да се погълне с малко количество вода. Може да се взима и в комбинация с мед в съотношение 1:1 или 1:2 по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене. Пчелен прашец се използва и при състояния на психическа и физическа преумора, резултат от различни заболявания, пренатоварвания, изтощение (възрастово и невротично). Добър ефект има при липса на апетит у деца, забавен растеж и забавено никнене на зъбите. Въз основа на неговия хранителен, градивен и противоанемичен ефект, пчелният прашец се прилага при лечение на анемии и заболявания придружени от анемия. Включва се и в комплексната терапия на сърдечно-съдовите заболявания, при профилактика и лечение на атеросклероза, при чернодробни заболявания (има хепатопротективно и хепаторегенеративно действие), климактерични смущения и др. При болни с хиперлипидемия след прием на пчелен прашец се установява понижено ниво на серумните липиди, холестерола, триглицеридите и свободните мастни киселини. При болни с мозъчна атеросклероза се постига субективно подобрение - намаляване на главоболието, подобряване на съня, паметта и общото самочувствие. Предвид на високото съдържание на рутин поленотерапията се препоръчва и като профилактика на мозъчните кръвоизливи. По същата причина се прилага и при хематурия, мелена, метрорагия и др. Счита се, че пчелният прашец е напълно безвреден за организма. Употребата му не води до странични реакции и явления на предозиране. Съставът му обаче не е балансиран по отношение на потребностите на човешкия организъм и затова не е целесъобразно да се приема в дози по-големи от 50-100 гр. дневно.
Трябва да се има предвид, че белтъците и други високомолекулни съединения могат да бъдат носители на антигени с алергизиращи свойства. Противопоказания за лечение с пчелен прашец са алергията към него и тежките увреждания на бъбречния паренхим. Начин на съхраняване и употреба на пчелния прашец /полен/. Съхраняването на пчелния прашец /полен/ за по-продължително време трябва да бъде на тъмно, студено и сухо място. Най-добре това става в хладилник. Прашецът /поленът/ трябва да бъде в стъклен или пластмасов съд с плътно затваряща се капачка. Има различни описани начини на употреба. Най-добре е вечер 1 чаена лъжичка прашец /полен/ да се разбърка в половин-една кафена чашка кисело мляко. Добре е към млякото да се добави и 1 чаена лъжичка нектарен пчелен мед. Чашката с млякото и прашецът се оставят в хладилник. Сутринта сместта се разбърква и се приема на гладно /20-30 мин. преди храна/. Тази доза се приема с профилактична цел веднъж дневно. При необходимост от по-интензивно въздействие е необходимо дозата да се увеличи до 2 - 3 пъти дневно. Друг добър начин на употреба е чрез разтваряне на прашеца в мед. За целта от буркан с 1 кг. мед се изважда известно количество мед, така че да се освободи място. Към остатъка се добавят 100 гр. пчелен прашец. Разбърква се и бурканът се допълва с мед. Разбърква се отново. Необходими са около 7-10 дни медът да проникне в прашецовите зърна и да ги направи меки и разтворими. Добре е сместта да се разбърква ежедневно 1 - 2 пъти. Приема се 3 пъти дневно по 1 чаена - 1 супена лъжичка преди храна. Курсът, който трябва човек да провежда, за да има ефект е 2 - 3 месеца. Обща характеристика на цветния прашец /полен/ Ежедневната консумация на пчелен прашец може да снабди човешкия организъм с необходимите витамини и микроелементи. Изследвания върху животни показват наличието на не съвсем точно идентифицирани вещества, които имат отчетлив гонадотропен ефект, повлияват потентността и ускоряват растежа на организмите. Прашецът има и регулираща чревните дейност функция, както и антибактериален ефект, най-добре изразен спрямо някои щамове на Salmonella, Еscherichia coli, Proteus. Това го прави приложим при ентерити и др. стомашно-чревни заболявания. Благодарение на тонизиращия си ефект и афродизиачната активност той с успех се прилага при състояния на физическо и психическо напрежение. Някои изследвания показват добрия му ефект при хипертония и заболявания на черния дроб. Най-добре изразеният му ефект е предотвратяване на хипертрофията на простатната жлеза. Прашецът се усвоява лесно от организма. Той се абсорбира директно от стомаха. Два часа след приемането му компоненти на пчелния прашец се откриват в кръвта, гръбначно-мозъчната течност и в урината. Сортове прашец Разделното събиране на прашец в България, като страна с изключително богато разнообразие от растителни видове, е трудно. Сортовете прашец се събират от различни растения и имат различен лечебен ефект. Поленът, събиран от мащерка има изразени антисептични и стимулиращи качества. Поленът от салвия има диуретичен и регулиращ гастро-интестиналния тракт ефект. Той също така действа регулиращо на менструалния цикъл. Слънчогледовият полен има диуретичен и леко слабителен ефект. Дивите растения предлагат широк набор от полени с различни терапевтични въздействия. Прашецът от глухарчета има диуретичен ефект и положително влияние върху функциите на бъбреците и пикочния мехур, както и мек слабителен ефект. Прашецът на дивата мащерка има положително въздействие върху кръвообръщението, антисептичен ефект върху дихателната система, действа като мек афродизиак. Поленът събиран от рапица може да се прилага успешно локално при варикозни язви. Прашецът, събиран от ябълки има превъзходно действие върху миокарда и повишава общия тонус на организма. Някои декоративни растения също имат полени с интересни върху организма въздействия. Прашецът на лъжливата акация е с успокояващо въздействие. Прашецът на дивия кестен подпомага венозното и артериалното кръвообръщение, функциите на черния дроб и на простатата, укрепва капилярите. Цветът на полена се дължи на флавоноидите и на каротините.   Известно е, че пчелният прашец има лечебно въздействие върху човешкия организъм, поради което пчеларите го събират, като на входа на кошерите поставят изкуствена преграда – ламаринена или пластмасова лента с пробити в нея множество дупчици с диаметър 5 мм. Преминавайки през дупчиците, от задните крачета на пчелите се откачат топченцата с прашец, като падат в специални чекмеджета, разположени под дъното на кошерите (дънен прашецоуловител). По правило, пчеларите събират прашеца всеки ден от чекмеджетата. След това го почистват от механичните примеси – загинали пчели или части от тялото им, изсушават го в специални сушилни, опаковат го и го предлагат на пазара в чист вид или в състава на различни специалитети. Прашецът е и субстанция за фармацевтичната и козметичната промишленост. Това не е случайно, тъй като съставът му е изключително богат и включва 35% въглехидрати; 20% белтъци; незаменими аминокиселини; ензими; всички витамини от група В; бета каротин; витамин C с изразен антиоксидантен ефект; витамин D имащ огромно значение за калциевата обмяна на организма и за изграждането на хитиновите обвивки при пчелите и костната система при човека; витамин Е имащ значение за потентността на организмите. Прашецът съдържа също така и микроелементи, растежен хормон, както и други биологично активни вещества, чийто състав не е известен и до ден днешен. Поради богатия си състав и изразения биологичен ефект прашецът се използва като хранителна добавка за повишаване на резистентността на организма, като подпомагащо лечението на неврологични заболявания средство, а също така и при обстипация /запек/ и доброкачествено увеличаване на простатната жлеза /аденом на простатата/, при възпалителни заболявания на простата /простатити/ при мъжете, за повишаване на имунните сили на организма и защитата от остри респираторни и други инфекции. Приемането на половин унция (0,359 г.) пчелен прашец дневно задоволява минималните потребности на човешкия организъм от аминокиселини. Състав на прашеца Суровият пресен прашец съдържа 10 – 12% вода. След изсушаване, водното съдържание се намалява до около 4% и не бива да превишава 5%, ако съхраняването ще бъде при стайна температура. Високата калоричност от 246 ккал/100 г (за сравнение при меда е 310 ккал/100 г) се дължи на едната трета глюкоза и фруктоза в състава на прашеца, които се съдържат в нектара, който пчелите използват за формиране на прашецовите топченца. Прости и сложни белтъчини обуславят до 20% от теглото на прашеца. Видовете белтъци, които се съдържат в него достигат до 100 на брой. Прашецът има състав, подобен на пчелното млечице. Той съдържа много пролин и хидроксипролин и други незаменими аминокиселини, които не могат да се синтезират в човешкия организъм. Единственият начин е да се набавят с храната. Други вещества влизащи в състава му са целулоза и целулозоподобни, лигниноподобни, ензими, липиди, каротиноиди, флавоноиди, микроелементи, витамини от група В, С, А, D, E, рутин с капиляроукрепващ ефект и растежен фактор, алкохоли, алдехиди, естери, киселини, кетони. Рутинът укрепва кръвните клетки, намалява кървенето, подобрява коагулацията, действа укрепващо на сърцето, нормализира високото кръвно налягане чрез въздействие върху кръвния поток.  

Аминокиселини	мг %	Витамини	мг %	Минерали	мг %
аргинин изолевцин хистидин левцин лизин метионин фенилаланин треонон валин	4,7 4,7 1,5 5,6 5,7 1,7 3,5 4,6 6,4	C B1 B2 B3 B5 B6 Фолиева киселина H (Биотин) Е (Токоферол)	1,4-205 0,4-1,5 0,5-1,9 0,3-5,0 4,8-21,0 0,5-0,9 0,1-0,7 0,5-0,7 0,3-170	фосфор калий калций натрий магнезий мед желязо	50-610 130-1140 30-1180 28-44 60-380 0,6-1,57 0,2-4,2

 Пчелният прашец е най-богатият на хранителни вещества продукт от всички останали произвеждани от медоносните пчели. Той представлява прекрасен източник на протеини, въглехидрати, витамини, минерали, аминокиселини, хормони, ензими, които помагат да израстне и да се поддържа един здрав организъм. Прашецът е богат на лецитин, който нормализира мастната обмяна и по този начин подпомага нормализирането на теглото. Каква е структурата на една прашецова зърно. В центъра й има жива клетка с две ядра. Около нея има защитна обвивка, наречена спородерма, която се състои от два слоя – вътрешен богат на целулоза, която придава физическа устойчивост на спората и външен – богат на липиди, която предпазва спората от изсъхване. Минимални количества селен предпазват от ултравиолетовото смъртоносно лъчение на слънцето. Витамини Е, D, провитамин А имат антиоксидантен ефект и неутрализират свободните радикали, които също имат разрушителен ефект върху живата клетката. Прашец /полени/ и алергия Поленовите зърна, носени от вятъра и по-специално тези на върбата, брезата, тополата, липата са главните причинители на поленовата алергия. Въпреки това болните от полиноза не трябва да се колебаят дали да консумират през устата /да ядат/ пчелен прашец. В действителност повечето алергични вещества на цветния прашец вече са разградени в резултат на въздействието на секретите на слюнчените жлези на пчелите, отделяни по време на обработката на прашеца при събирането му. Пчелният прашец е добър пример за парадокс, тъй като той ппредизвиква, но се прилага и за лечение на алергии. Антиалергичният и имуностимулиращия ефект на полена се свързва с наличието на мед, цинк, витамин А, витамин Е, селен, левцин, аргинин в състава му. Водеща роля при антиалергичния ефект на прашеца играят флавоноидите, които блокират калциевите канали на мастоцитите и по този начин препятстват взривоопасното отделяне на хистамин от тях. Прашец /полени/ и селен Прашецът е много богат на селен. В една супена лъжица, която тежи около 12.5 гр. се съдържат 512% от дневната препоръчителна за човека доза селен. Значението на селена за организмза е голямо. Той повишава имунитета, действа профилактично против ракови заболявания, против сърдечно-съдови и инфекциозни заболявания. Селенът е елемент, който влиза в състава на ферменти, които инактивират свободните радикали. По този начин той оказва помощно действие на останалите антиоксидантно действащи съставки на прашеца като витамин Е, С, А. Участието на селена като подпомагащ фактор в състава на някои ензими /глутатион пероксидаза/ способства освобождаването на организма от тежки метали и намалява тяхната токсичност най-вече за нервните клетки. Странични реакции при употреба на прашец /полен/ При употреба на прашец рядко може да настъпят коремни болки, диария, обриви около устата. Най-често тези странични явления настъпват при употреба на големи количества. При други хора настъпват преходно в началото на лечението. Не се препоръчва да се приема прашец късно през нощта, защото поради психо-стимулиращия му ефект това може да доведе до безсъние. Прашец не се препоръчва на диабетици и на болни с бъбречна недостатъчност. Противопоказания. Несъвместимост. Странични ефекти. ·        алергия към прашец ·        може да се приема по време на бременност ·        липсва несъвместимост с лекарствени препарати ·        липсва привикване към прашец дори след продължителен прием ·        липсва токсични явления дори при приемане на високи дози  Като странични ефекти се отбелязват коремни болки, неприятен вкус в устата, прилошаване. В първите дни са възможни лек метиоризъм, лека диария. Ако прашецът не е разтворен са възможни коремни болки. За да съхраним здравето и работоспособността си на нас са ни необходими 22 аминокиселини. От тях 14 могат да бъдат синтезирани в организма, а 8, наречени незаменими се внасят с храната. Пращецът е единствената известна храна, която съдържа и 22 –те аминокиселини. При какви заболявания е показано приложението на цветен прашец: алергични състояния, анемия, астма, нарушено кръвообразуване, слабост на капилярната стена, хронична умора, стимулант на имунната система, импотенция, безплодие, бъбречни заболявания, менопауза, болести на простатата, язвена болест, мултиплена (множествена) склероза. Получаване и съхранение на прашец /полен/ Пресният прашец съхраняван в хладилник губи повечето от качествата си до една година. Има два метода на приготвяне на прашец и съхранение. Най-разпространен от тях е чрез изсушаване до достигане на влажност 4-5%. Това трябва да става в специални инфрачервени сушилни, снабдени с вентилатори, като температурата на сушене не трябва да превишава 40-42 градуса за 24-48 часа. След изсушаването може да се съхранява на студено и сухо място – 5 градуса – около една година, а във фризер при минус 15 градуса няколко години. При стайна температура и без достъп на пряка слънчева светлина изсушеният прашец може да се съхранява до 7 месеца. Идеален, но трудноприложим начин на съхранение е прашецът да се изсушава чрез замръзяване още в деня на получаването му (лиофилизация). Прашец /полен/ и стареене на организма Човешкото тяло е съставено от много клетки. Като цяло здравословното състояние на организма се определя от състоянието на неговите клетки. Те са най-малките живи градивни единици на организма. Състоят се от външна обвивка, ядро съдържащо генетичния материал, клетъчна течност разположена между ядрото и обвивката в която има органели. Последните способстват обмяната на веществата в клетката, размножаването и възстановяването на повреди. Различните клетки в организма имат различни функции. Те изграждат различни органи и тапицират кухините. Възстановяването на повреди като процес се наблюдава на органно или на тъканно ниво. Повредената клетка не може да се отремонтира. Тя загива, а на нейно място се появява нова чрез размножаване на съществуващите. Причините за загиване на клетките са много. Има някои органи, които са подложени на интензивни физически натоварвания, които водят до унищожаване на големи количества клетки. Пример за това са органите на храносмилателната система, които опростено могат да бъдат представени като една тръба оплетена от множество кръвоносни съдове, която е малко разширена на места /стомах/, малко нагъната /черва/, в която храната попада през горния отвор /уста/, подлага се на обработка чрез физическо въздействие /дъвчене/, въздействие на някои вещества, отделяни от жлезите /слюнчени, панкреатични/, жлъчката на черния дроб, стомаха. В резултат на това храната се разбива на малки порции захари, мазнини, белтъци /аминокиселини/, които могат да бъдат транспортирани през стената на тази тръба, попадат в кръвообръщението и достигат до органи, където се обработват, до депа или като директен енергиен и градивен източник за всички клетки на организма. Неусвоимите вещества се подлагат на гниене в дебелото черво и се отделят от организма във външната среда. Вътрешната повърхност на тази тръба е тапицирана със специални епителни клетки, които като плочки за баня изолират стените на тръбата от агресивното въздействие на солната киселина, жлъчните соли, храносмилателното въздействие на ензимите. Преминавайки през тази тръба храната излющва част от епителните клетки, но чрез интензивни процеси на деление в по-дълбоките слоеве на стената на червата и стомаха се образуват нови епителни клетки, които се избутват към вътрешната повърхност на тръбата за да я защитават. Делението на клетките, представено схематично е нещо като копиране на ксерокс. Добре известно е, че хубави копия се получават само от оригинали, а копия от копия водят до все по-голямо нарушаване на качеството. Важно е да се знае, че нормално в организма при това копиране могат да настъпят грешки при които клетката-копие малко се отличава от клетката-оригинал. Сгрешените клетки като правило се отстраняват от имунната система на човека, която различава сгрешената клетка като чужда и я унищожава. Ако, обаче продукцията на сгрешени клетки е много голяма, то имунната система не успява да премахне всички грешки. Някои от тях остават и започнат да правят свои копия. Тия копия вече имат качества различни от нормалните клетки. По този начин се развиват раковите заболявания. Аналогично на храносмилателната система, дихателната система може да бъде представена като една найлонова торба с форма на грозд, оплетена с много кръвоносни съдове. Въздухът, тютюневият дим, газовете от двигателите на колите, от комините на предприятията и домовете, прах, бактерии, вируси и др. попадат през отвора на торбата в грозда и попадат в системното кръвообръщение като по този начин достигат до всяка клетка на организма. И отново на границата с външната среда стоят тапициращи вътрешната повърхност на торбата епителни клетки. Те също интензивно загиват и се размножават. Най-големият орган на човешкото тяло – кожата е подложена на интензивни физически и лъчеви въздействия. Тя също е покрита от множество специализирани епителни клетки с повишена якост и съдържащи пигмента меланин, предпазващ от ултравиолетовата слънчева радиация, които ежедневно се заменят с нови. Отделителната система е огледално копие на дихателната. Грубо представено може да се използва аналогията с найлоновата торба с форма на грозд. Но тук от кръвоносните съдове, които оплитат гроздчетата се отделя ултрафилтрат, който в крайна сметка образува окончателната урина. Тя съдържа азотни вещества, урея, амоняк и др. Стените на пикочните пътища граничат с външната среда и са тапицирани с плоски епителни клетки. Съществува една особена тъкан в организма на човека, наречена кръв. Непрекъснатото движение на кръвните клетки по съдовете е свързано с много голямо физическо натоварване. Допълнителните увреждания на мембраната на тези клетки води до разрушаване на еритроцитите и до анемии и други заболявания на кръвта. Това налага непрекъсната еритропоеза, т.е. продуциране на кръвотворни клетки. От казаното до тук донякъде става ясно защо най-често срещаните ракови заболявания са на белите дробове, на стомаха и червата, на отделителната система и на простатата, на кръвотворната система. В днешно време факторите, които водят до повишена смърт на клетките, и поради това до повишено напрежение при работата на имунната система, с произтичащите от това рискове от грешки при отстраняване на дефектните клетки, са много. Един от важните механизми на вредно въздействие на тези фактори върху организма са образуването на свободни радикали. Това са вещества, които лесно влизат във връзка с липопротеидните външни мембрани на клетките и ги разрушават. Това от своя страна води до напрежение на възстановителните и коригиращи грешките процеси, а от там и до по-висок риск от образуване на туморни процеси. Не трябва да се пропуска и фактът, че някои от клетките, например на нервната система нямат възможност да се делят. С други думи казано, количеството на нервните клетки през целия живот на човека само намалява. Това намаляване на мозъчното вещество е в основата и на умствените и двигателните проблеми, които се срещат у възрастните и особено в страни с ниска култура на живот. Нарушаването на възстановяването на някои клетки води също и до други нетуморни заболявания, които могат да станат причина за инвалидизирането, а в по-тежки случаи и до загиването на организма. Става въпрос за увреждането на покриващите вътрешната повърхност на съдовете ендотелни клетки. Тяхното увреждане лесно може да наруши кръвотока. В мястото на повредата става натрупване на кръвосъсирващи вещества, което може да доведе до инфаркти и инсулти поради запушване на кръвоносни съдове. Разглеждайки всички тези системи не може да не обърнем внимание на промените, които настъпват и в опорно-двигателния апарат. За жалост представата ни за болки в ставите при промяна на времето при възрастни хора е само бегла предства за лавината от процеси, които настъпват в механиката и хидравликата на тялото. Кои са водещите процеси, които до голяма степен определят качеството на живот в тази възраст. Най-генерализирано се засягат костите, които, особено при жените, са подложени на недостатъчтно отлагане на калций. Развива се остеопороза. От заболяването страдат и мъжете, но в по-малка степен и по-рядко. Поради намалената здравина на костите най-често настъпват тежки счупвания при незначителни травми. Особено опасни са компресионните фрактури на телата на прешлените, които могат да увредят гръбначния мозък. Те водят до залежаване на пациентите, до развиване на пневмонии и тромбо-емболични състояния, които често финализират със смърт. Друг съществен процес е промяната на състава на съединителната тъкан, която става по-слабо еластична, по-чуплива, по-лесно се къса. Причина за това е промяната на качествата на колагеновите и еластиновите влакна на съединителната тъкан, които полимеризират. Една от важните причини за промяна на тези влакна е окислението им от свободните радикали. Като се има предвид, че стените на кръвоносните съдове са изградени в голяма степен от съединителна тъкан става ясно защо втвърдяването им води до повишаване на кръвното налягане, а много често и до хеморагични инсулти и вътремозъчни кръвоизливи и хематоми, когато в резултат на повишеното налягане стената на съда се пука или просто се издува и се получава аневризма. Стареенето на организма е сложен и недостатъчно изучен процес. Факт е обаче, че при едни хора настъпва по-бързо, а при други по-бавно. При някои умствените способности, психиката са съхранени до дълбока старост, а при други не. Всяко едно наше действие, насочено срещу старостта удължава живота и радостта от него. Пчелният прашец със своя балансиран състав от незаменими аминокиселини, ненаситени мастни киселини, микроелементи, витамини, хормоноподобни вещества, растежен фактор, антиоксидантна, имуностимулираща и афродизиачна активност може да бъде един лесен начин за повишаване на качеството на нашия живот независимо от възрастта. Прашецът съдържа вещества, които действат профилактично и лечебно, подпомагат оздравителния процес на организма и укрепват резистентността на клетките, а с това и на органите, системите и целия организъм. Той се прилага с успех при лечение на множество заболявания като смущения от страна на простатата и се стигне до намаляване на повишеното тегло. Съдържа инвертирана захар, която не ферментира в стомашно-чревния тракт. Така с успех може да се прилага при инфекциозни стомашно-чревни заболявания. Като естествен лубрикант води до подобряване на перисталтиката на червата, намалява запека и отделянето на газове. Съдържанието на естрогеноподобни и андрогеноподобни хормони подобрява метаболизма и регенерацията на тъканите, действа благоприятно при остеопороза. Приложение и дози Прашецът може да се приема от здрави хора профилактично, а от болни при следните заболявания и състояния. ·        Анемии ·        Алергии ·        На апетита действа нормализиращо ·        Астма ·        Кръвообразуващо средство ·        Укрепва капилярите ·        Хронична умора, астения ·        Импотенция ·        Стерилитет ·        Целулит ·        Бъбречни смущения ·        Менопаузални смущения ·        Остеопороза ·        Заболявания на простатата ·        Язви ·        Множествена склероза ·        Повлиява положително продължителността на живот ·        Забавя стареенето на организма При здрави хора Дневната доза за възрастни е 15 – 20 грама изсушен прашец за срок от 1 до 3 месеца. Препоръчва се да се приема при смяната на сезоните – в есенно – зимния и пролетно – летния период. Деца на възраст 3 – 5 години – 5 – 10 грама дневно Деца на възраст 6 – 12 години 10 – 15 грама дневно При болни хора При възрастни една седмица се приемат по 30-40 грама. Поддържащата доза е 15-20 грама дневно. При инцидентно приемане на прашец се препоръчва курсът да е минимум 6 седмици. Оптималният срок на приемане е 3 месеца. Ако се приема продължително време след 6 седмици прием се прави 6 седмици прекъсване. Външно приложение В офталмологията ·        повишава визуалния капацитет ·        подобрява корнеоретиналната циркулация ·        херпетичен кератит ·        корнео-конюнктивални изгаряния ·        трофични язви на корнеята ·        хронични блефароконюнктивити, които са резистентни на друга терапия ·        очна хирургия Кожни болести ·        кожна чупливост и различни наранявания ·        чупливи нокти ·        косопад ·        някои кожни заболявания /авитаминози/ Пикочо-полови болести ·        заболявания на прос